Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.12.2012 00:23 - Рандеву с Дявола vol. 2
Автор: zatovazashtoto Категория: Други   
Прочетен: 1143 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 02.01.2013 23:36

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Весели празници на всички! :)


На вниманието ви предлагам друг прочит на темата със срещите с Дявола - една различна история, този път разказана в проза.  И това, и предното рандеву са спомени от едно нетолкова далечно време, когато се стараех да пиша по поне две коренно различни истории по всяка тема, която ми попадне.  Бих се радвала да чуя мнения Рандеву предпочитате и вие :)

Преди да преминем към същинския разказ обаче, имам две молби - първо, не спирайте по средата - ако започнете, моля прочетете го докрай, това е една от онези специфични истории, които губят смисъла и чара си ако не се прочетат на един дъх.  Второ, пуснете си тази музика за фон (http://www.youtube.com/watch?feature=player_detailpage&v=DCGK5r1CMsY#t=2s ) - на нея е писан текстът, смятам, че е единствено справедливо пак на нея да бъде четен.  
Сега, по същество!

Рандеву с Дявола

Годината беше 1812. 
Франция водеше война с Русия, Хелзинки бе обявен за столица на Финландия, приета бе първата испанска конституция.  Аз се запознах с Дяволът.

Стана случайно - както толкова много от най-хубавите и вълнуващи неща в живота.  Беше любов от пръв поглед.  Въпреки забраните, общественото мнение, баща ми.  Въпреки всичко.   Макар днес да шества триумфално из европейските бални зали, тогава той беше част от простолюдието, дишаше, живееше и се криеше из помещенията на слугите, страх го бе да назове името си дори.  Но аз го обичах точно такъв - леко недодялан, но толкова красив и искрен, толкова различен от всичко, което познавах...

Срещахме се тайно.  В моите среди вече бяха започнали да го наричат Дявола, не изпускаха случай да сипят хули и подигравки по негов адрес. всеки родител изпитваше ужас от мисълта, че детето му може да има нещо общо с него.  Сега знам, че просто са се страхували от него - от непознатото, което носеше в себе си, от всичко, което за тях бе непонятно и затова заклеймено като долно и грешно.  Не виждах нищо грешно, нищо дяволско у него, но мълчах.   Как бих могла аз, малкото момиче, да счупя догмите, да променя закостенелите порядки, които ме оковаваха и сякаш ми пречеха да дишам? Мълчах, защото знаех, че ако близките ми разберат какво правя вечер, всичко щеше да приключи за миг.  Затварях очи и си обещавах да пазя тайната още по-ревниво. 

А това ставаше все по-трудно.  Променях се с всеки ден и това не остана незабелязано.  Преоткривах всичко - музиката, красотата, радостта от това да бъдеш млад и свободен.  Вече не виждах смисъл в каноните на етикета, уроците по риторика и латински ми бяха толкова далечни.  С нетърпение чаках единствено часа на моето рандеву с Дявола.

Всичко свърши през една топла майска нощ.  Разкриха ни и баща ми, заслепен от ярост, изхвърли него от двореца, а мен омъжи на десетки километри...

Отдалеч гледах как през 1816 година моя Дявол бе официално педставен в двора на принца-регент на Англия, как властва над европейските сцени заедно с Росини и неговия Севилски бръснар.  Отдалеч наблюдавах как печели слава и уважение, как става почитан гост на всеки бал, как всички предразсъдъци стават на прах.

Вече носеше името си с гордост.  

Дяволът на моята младост.

Валсът.
K.



Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. maiasand - :)
08.01.2013 19:23
Приказка с неочакван край...Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zatovazashtoto
Категория: Изкуство
Прочетен: 22317
Постинги: 5
Коментари: 10
Гласове: 6
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031