Постинг
24.12.2012 03:17 -
Рандеву с Дявола
Автор: zatovazashtoto
Категория: Поезия
Прочетен: 555 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.01.2013 23:38
Прочетен: 555 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 02.01.2013 23:38
Рандеву с Дявола
Снощи унасях се с мисъл за есето по профил,
когато на прозореца тъмен видях Мефистофил.
С недоверие разтърках сънливо очи,
а той усмихна се, невинно почти.
Стоеше си там - зеленоок и напет -
сякаш излязъл от някой сонет.
Поклоних му се ниско, подадох ръка
"На какво, извинете, таз" чест аз дължа?"
" Идвам от тебе съвет да намеря,
би ли дошъл със мен на вечеря?
Обвинен съм несправедливо! в нещо ужасно,
но, ела, скоро ще обясня всичко по-ясно."
Имах ли избор? Тръгнах веднага -
кой рандеву с Дявола днеска отлага?
Скоро озовахме се в зала голяма,
а в средата на залата - маса за двама.
Свещ самотна на нея гореше,
а на мене вече малко страшно ми беше.
Луната потърсих с тревожни очи
и огряха ме нейните светли лъчи.
А Луцифер с поглед, зареян в незнайни простори,
тихичко, кротичко все за говори.
"Виж, нямам аз нито приятел, нито другар,
самотно живея, а пък съм вече и стар.
Но искат днес за своите грешки някои хора
мене, невинният, да вкарат в затвора.
Ти си адвокантин, навярно много зает,
ала би ли приел да бъдеш от мене нает?
Нямам аз общо с таз" финансова криза!
нито съм на цигарите вдигал акциза.
Не съм аз посеял агресия тука,
нито пък отговарям аз за боклука.
Не аз ужасно покварявам децата
и не аз от животни си правя палтата.
Не аз ежедневно замърсявам водата
и не аз постепенно изсичам гората.
Не мога нищо подобно да сторя,
аз мога само за зло да говоря...
Но такова зло...аз не мислех дори,
че е възможно свободно над света да цари.
Аз съм просто един ангел от рая прогонен,
взех оттам само честта си - за спомен.
Често само тя ми връзва ръцете,
но пазя я аз като стъклено цвете..."
***
Изведнъж вятър изви се, свещта угаси,
в тъмнината останах да глесам със слепи очи.
Събудих се рязко с пот на челото...
Нима това беше лицето на злото?
Здравейте,
Предназначението на този блог е много просто - да публикува едно заблудено девойче литературните си хрумки (или както аз им казвам - думички и шарки, вдъхновено от великия Вазов и неговите "Драски и шарки"). Успешни или не предполагам ще се разбере впоследствие, засега - едно стихотворенийце, писано някъде по средата на 12. клас, непосредствено преди (или пък беше по време на?) профил по български език и литература. :)
K.
когато на прозореца тъмен видях Мефистофил.
С недоверие разтърках сънливо очи,
а той усмихна се, невинно почти.
Стоеше си там - зеленоок и напет -
сякаш излязъл от някой сонет.
Поклоних му се ниско, подадох ръка
"На какво, извинете, таз" чест аз дължа?"
" Идвам от тебе съвет да намеря,
би ли дошъл със мен на вечеря?
Обвинен съм несправедливо! в нещо ужасно,
но, ела, скоро ще обясня всичко по-ясно."
Имах ли избор? Тръгнах веднага -
кой рандеву с Дявола днеска отлага?
Скоро озовахме се в зала голяма,
а в средата на залата - маса за двама.
Свещ самотна на нея гореше,
а на мене вече малко страшно ми беше.
Луната потърсих с тревожни очи
и огряха ме нейните светли лъчи.
А Луцифер с поглед, зареян в незнайни простори,
тихичко, кротичко все за говори.
"Виж, нямам аз нито приятел, нито другар,
самотно живея, а пък съм вече и стар.
Но искат днес за своите грешки някои хора
мене, невинният, да вкарат в затвора.
Ти си адвокантин, навярно много зает,
ала би ли приел да бъдеш от мене нает?
Нямам аз общо с таз" финансова криза!
нито съм на цигарите вдигал акциза.
Не съм аз посеял агресия тука,
нито пък отговарям аз за боклука.
Не аз ужасно покварявам децата
и не аз от животни си правя палтата.
Не аз ежедневно замърсявам водата
и не аз постепенно изсичам гората.
Не мога нищо подобно да сторя,
аз мога само за зло да говоря...
Но такова зло...аз не мислех дори,
че е възможно свободно над света да цари.
Аз съм просто един ангел от рая прогонен,
взех оттам само честта си - за спомен.
Често само тя ми връзва ръцете,
но пазя я аз като стъклено цвете..."
***
Изведнъж вятър изви се, свещта угаси,
в тъмнината останах да глесам със слепи очи.
Събудих се рязко с пот на челото...
Нима това беше лицето на злото?
Здравейте,
Предназначението на този блог е много просто - да публикува едно заблудено девойче литературните си хрумки (или както аз им казвам - думички и шарки, вдъхновено от великия Вазов и неговите "Драски и шарки"). Успешни или не предполагам ще се разбере впоследствие, засега - едно стихотворенийце, писано някъде по средата на 12. клас, непосредствено преди (или пък беше по време на?) профил по български език и литература. :)
K.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 6
