Терминал 2. 

Прибира се вкъщи за празниците  Роднините я чакат.  Роднините и добрата стара София, която сега посреща, но след месец пак през Терминал 2 ще изпрати толкова от децата си.  Но затова ще мисли после, сега Света София ги приветства обратно.  А от нея няма по-щастлив човек в този миг.  

София, София, колко те обича тя сега!  

Още утре тръгва, от колко месеца в главата си чертае програмата на престоя си!  Ще отиде до Борисовата градина, до езерото Ариана, ще покара кънки на лед и ще се смее - на паданията на Мишо и Мила, на милувката на студа по бузите ѝ, ще се смее, защото си е вкъщи.

Ще се разходи из парка пред Народния театър, където ще погледа белобрадите старци да разиграват поредната партия шах с живота, а децата се гонят около фонтаните.  Ще си уреди и тя среща на Пилоните пред НДК, където пак някой Ромео ще чака и нервно ще потропва с крак, отмервайки секундите, приближаващи го (или пък отдалечаващи го?) от една красива мечта.  

Ще послуша уличните музиканти на ъгъла на Витошка, ще иде до ллощад Славейков с книгите и книжарите,.  Ще седне с баща и син Славейкови и тримата заедно ще седят и гледат с тиха обич тези хора, които заедно се борят и с финансовата криза, и с неграмотността.  Ще чуят и ще се вълнуват за сърдечните трепети на Манол (дето продава учебници и Закона за движение по пътищата) и за излизането на новата книга на Роулинг, за внучката на Мими (третата сергия отляво, държи книги на старо), която ще е абитуриентка и за референдума за Белене. 

Ще мине по Раковска с изрисуваните електрически табла, откъдето те гледат и Вазов, и Яворов, и Пипи. Малко други ще ги забележат - всички бързат безумно, макар и те да не знаят накъде са тръгнали. Но за бързащия посоката няма значение, важно е самото бързане, да стигнеш, първи, веднага!  

Ще седне и на пейките пред Свети Седмочисленици, за да гледа с часове разсеяно чешмата и да се обзалага.  Колко ли хора ще се усмихват докато минават покрай нея?  Колко ще говорят по телефон, мръщейки се на невидимия си събеседник, колко ли ще са нарамили торбите с шоколади и бонбони и пъстри коледни играчки?  Обичаше да гледа хората.  Градските дами, които стъпваха едва-едва, за да не се подхлъзнат и да счупят високите си токчета.  Малките дечица, увиснали на майчината ръка, отегчени вече от пазара, глъчката и студа.  Младежите, които викат, бутат се и са влюбени - един в друг, в живота, в зимата.  

Накрая ще отиде до останките на Сердика, за да чуе шепота на старите тайни, ще се сгуши пред църквичката Свети Георги и ще посрещне падането на нощта заедно с призраците на отдавна изгубеното време и историите, останали само в архивите.  

Месецът ще се изниже. Ще трябва пак да се качи на самолета и да се върне в мъгливата си и дъждовна действителност и да мечтае да се върне пак. "Лятото, мила моя София, лятото пак ще се прибера! При парковете и уличните кучета, при театрите и проблемите с боклука.  Вкъщи.".  

Сега обаче Терминал 2 я чака, има изпити да взима.
К.

от много време не бях чел нещо толкова хубаво и леко написано

Страхотно перо ...Поздравления

Благодаря за разходката, zatovazashtoto!...Просто еднакви любими места и еднакви планове- за у дома:) Поздрави!

Поздравления! И аз от години съм емигрант само ,че в собствената си страна и то на 60км.Понякога минават година и дори две преди да се върна за няколко дни и най-често за броени часове.Няма време ,а и все повече проблема са пари .Лошото е ,че и там все повече не се чувствам у дома а в някакъв друг град който тук,там прилича на моя но става все по-непознат и чужд.Всичко се променя ,остарява и дори изчезва а новото изглежда крещящо първенюшки и чуждо.За познатите дори и не ми се мисли .Те като ,че са изчезнали вкупом някъде а ако срещна някой случайно и се познаем сякаш сме живели в различни вселени.

Наистина много тъжно, защото истината в действителност е такава, каквато я описваш... А носталгията понякога е за предпочитане, защото е подплатена от хубави спомени. Макар,че и в двата случая боли...

I tramvaite po Graf Ignatiev...

Не можете да си представите изненадата ми днес, когато си включих компютъра и видях колко прочита има публикацията ми! Много, много благодаря на всички, не мисля, че нещо мое някога е било четено толкова пъти :)
Благодаря и за коментарите, чувствайте се поканени да споделите вашите любими места от родния град.

Поздрави от Англия, където поредният български студент влиза в сесия, :)